Малко обичаи в България впечатляват толкова, колкото нестинарството. Хора, които танцуват боси върху жарава, под звука на тъпан и гайда – и не се изгарят. Обичаят е запазен в няколко села в Странджа и днес се изпълнява най-автентично в село Българи.
Корените на обичая
Изследователите свързват нестинарството с древни култове към слънцето и огъня, които по-късно се преплитат с християнското почитане на св. св. Константин и Елена. Иконите на светците са в центъра на ритуала – нестинарите ги носят по време на танца и вярват, че светците ги пазят.
В миналото обичаят се е изпълнявал в много села от двете страни на днешната граница. След войните и преселенията в началото на XX век той оцелява основно в няколко странджански села в България.
Как протича празникът
- Сутринта иконите се изнасят от параклиса, наречен конак, и се носят в шествие до лековитото аязмо.
- През деня селото празнува с курбан, хоро и музика.
- Вечерта на площада се запалва голям огън. Когато дървата изгорят, жаравата се разстила в кръг.
- Нестинарите влизат в жаравата с иконите, в транс, под звука на тъпана. Танцът продължава, докато въглените потъмнеят.
Признанието от ЮНЕСКО
През 2009 г. нестинарството от село Българи е вписано в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Това е признание и за общността на селото, която пази обичая жив.
Как да видите празника
- Празникът е в началото на юни – около 3 юни.
- Селото е на около 25 км от Царево. Пристигнете следобед – вечер е трудно да се намери място за паркиране.
- Уважавайте ритуала: не влизайте в кръга и не снимайте със светкавица в лицата на нестинарите.
Повече за района: Странджа – природен парк и маршрути.
